Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

 

гр. Разград, 31.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

 

с участието на секретаря Пламена Мутафова като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 55 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 211, пр. 2 ЗМВР.

Постъпила е жалба от В. Т. Б. от гр. Л. против Заповед № 330з-472/27.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при особено съществени нарушения на процесуалните правила и на приложимите материален закон и подзаконови нормативни актове. Твърди се, че заповедта е неясна, вътрешно противоречива и не е мотивирана, а описаната фактическа обстановка не отговаря на истината и не сочи на извършено дисциплинарно нарушение. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна Директорът на ОД на МВР – Разград счита жалбата за неоснователна.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. Б. е служител на РУ на МВР – гр. Лозница и заема длъжността ******* в група „Криминална полиция”.

На 07.12.2017 г. около 12 часа св. Д. Г. М. от с. Г., общ. Л., се движел по четвъртокласния общински път от с. Каменар, общ. Лозница. Превозвал дърва от сечището, находящо се в близост до бившия военен лагер до с. Каменар. Управлявал колесен трактор „Владимировец Т 40“ с рег. № ******** с прикачено ремарке без регистрационен номер. По същото време жалбоподателят В. Б. пътувал за с. Каменар с необозначен служебен автомобил. При разминаването с трактора забелязал, че ремаркето е без регистрационна табела, направил обратен завой, изпреварил трактора и направил знак на водача да спре. Двамата с Д. М. се познавали. Провели разговор за произхода на дървата и М. представил превозен билет, но не носел свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Б. се обадил на началника на РУ на МВР – Лозница и поискал съдействие за извършване на проверка. След това наредил на М. да кара след него и го извел на кръстовището с третокласния републикански път III-206. Спрели на отбивката и изчакали пристигането на св. Н. Д. - ******** „Патрулно постова дейност“ в РУ на МВР – Лозница. Св. Д. установил, че ремаркето е без регистрационен номер и се обадил на оперативния дежурен, който изпратил служители от сектор „Пътна полиция“ – автоконтрольорите А. З. и Т. Т. Св. А. З. съставил на Д. М. АУАН бл. № 534697 за това, че управлява трактор с прикачено ремарке, което не е регистрирано по надлежния ред и че не носи СУМПС и СРМПС – нарушения по чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 141, ал. 1 ЗДвП /л. 125/ и АУАН бл. № 534698 за това, че управлява МПС без валиден винетен стикер – нарушение по чл. 139, ал. 1 ЗДвП /л. 128/. Т. Т. съставил на М. АУАН бл. № 0308576 и АУАН бл. № 0308577 за това, че няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за трактора и за ремаркето – нарушения по чл. 483, ал. 1 КЗ /л. 130 и л. 134/.

И в четирите АУАН като място на извършване на нарушенията било посочено „път III-206 на кръстовището за с. Каменар в посока гр. Лозница“. В. Б. бил свидетел – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на актовете. Мястото на нарушенията било посочено от него. Актовете били предоставени на Б. и той ги подписал без възражения, въпреки че в действителност Д. М. е управлявал композицията от ППС по четвъртокласен общински път, за движение по който не се  изисква заплащане на винетна такса.

На 12.12.2017 г. в Министерство на вътрешните работи постъпила жалба от Д. Г. М., вх. № 812102-2983 /л. 84/, в която подателят й се оплакал от действията на полицейския служител В. Б. В жалбата се сочи, че от няколко години постоянно тормозел сина му А. Д. Г. – служител в горско стопанство – Разград, като го карал да го снабдява с дърва за огрев без да ги заплаща. Нарочил неговия син и му създавал проблеми, а отскоро - и на него. На 07.12.2017 г. М. се движел с трактора си по черен път близо до Военния лагер на с. Каменар, излизайки от сечището. Б. го спрял, поискал документи за превозваните дърва и го попитал дали може да закара част от тях в дома му. М. отговорил, че дървата са по списък за пенсионери и не може да отклони от тях. Б. му наредил да кара след него и спрял на кръстовището за с. Пороище. Дошли полицаи от КАТ – Разград, които му съставили актове, че няма винетка за трактора, застраховка на ремаркето и за липса на регистрация на ремаркето. После му станало ясно, че Б. умишлено му заповядал да кара след него, като го извадил от черния път и го закарал на кръстовището за с. Пороище, за да могат катаджиите да се убедят, че е карал по асфалтовия път.

Преписката била препратена на РУ на МВР – Лозница.

По същото време синът на Д. М. – А. Д. Г. изпратил сигнал до Директора на ТП “Държавно горско стопанство“ – Разград, вх. № 2171/14.12.2017 г. /л. 91/ с оплаквания за постоянен тормоз от В. Б., който поради отказа да му доставя дърва без пари извършвал постоянни неоснователни проверки на превозните средства и пречел да вършат служебните си задължения.

Директорът на ТПДГС изпратил сигнала до РУ на МВР – Лозница с копие до ОД на МВР – Разград, след което бил присъединен към жалбата на Д. М. в обща преписка вх. № 812102-2983/2017 г.

Резултатите от извършената проверка били описани в справка от началника на РУ на МВР – Лозница, УРИ-296р-269/11.01.2018 г. /л. 74 - л. 82/. В нея са обобщени  писмените сведения на Д. М., А. Г., Н. М. – син на Д. М. и брат на А. Г., на В. Б., Н. Д., А. З. и Д. Й. – горски инспектор. След анализ на събраните данни били направени заключения за извършени от В. Б. неправомерни действия, изразяващи се в това, че не е обяснил и е въвел в заблуждение А. З., че мястото, на което описва констатираното нарушение, не е мястото, на което първоначално е спряно превозното средство, което е от значение за съставения АУАН серия Г, № 534698 за непритежаването на валиден винетен стикер. Предвид това Началникът на РУ на МВР – Лозница предложил на директора на ОД на МВР – Разград да се образува дисциплинарно производство срещу ****** В. Т. Б.

Със Заповед № 330з-143 от 22.01.2018 г. Директорът на ОД на МВР – Разград разпоредил извършване на проверка с оглед нарушение на служебната дисциплина /л. 64/. Проверката била възложена на ****** С. Т. ****** Т. отново разпитал горните лица и приключил проверката със справка рег. № 330р-3424/09.02.2018 г.  /л. 21 – л. 28/, в която предложил да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на ****** В. Б. за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на т. 53 и т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Справката била връчена за запознаване на жалбоподателя на 13.02.2018 г.

На основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР В. Б. бил поканен от Директора на ОД на МВР - Разград да даде писмени обяснения /вж. покана рег. № 330р-4021/15.02.2018 г. на л. 18/.

Жалбоподателят депозирал писмено обяснение вх. № 330р-4125/16.02.2018 г. /л. 15 – л.17/, в което оспорил обстоятелството, че сам е указал мястото, където да спре тракторът, управляван от Д. М. Потвърдил е предходните си обяснения, че по време на разговора с М. тракторът помръднал назад, поради което казал на водача да го измести на по-безопасно място. Тракторът тръгнал и на Т-образното кръстовище завил на ляво и спрял, а Б. го последвал, завил на дясно и спрял. В обяснението е посочил също, че няма познанията и правомощията да извършва проверка по ЗДвП, което изключва възможността съзнателно да е действал по отношение на последвалата констатация за липса на винетка. В заключение изразил становище, че не е извършил нарушение по т. 53 и т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР.

С оспорената заповед Заповед № 330з-472/27.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Разград е прието, че на 07.12.2017 г. за времето от 12:36 часа до 14:41 часа на Т-образно кръстовище между третокласен републикански път с № III-206 и четвъртокласен общински път с № RAZ 2080 в качеството си на свидетел-очевидец при извършване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата от водач на колесен трактор с прикачено ремарке, не е описал и обяснил всички факти и обстоятелства, свързани с нарушението, на ****** А. З.****** в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Разград, а именно, че мястото, на което описва констатираното нарушение, не е мястото, на което първоначално е спряно превозното средство, вследствие на което ****** А. З. е съставил акт бл. № 534698 за установяване на административно нарушение  по чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата на Д. Г. М., ЕГН **********. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието си ****** В. Б. виновно е нарушил разпоредбата на т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР („В отношенията си с правонарушителите държавният служител е безпристрастен и взима под внимание всички факти по случая при констатиране и разследване на правонарушението“) – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Предвид събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, и приетите писмени обяснения, на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 ЗМВР му наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на дисциплинарното нарушение се доказват от материалите по дисциплинарната преписка и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Св. Д. М. сочи, че Б. го спрял на около 300-400 м преди кръстовището с път III-206, на баир. Поискал си дърва. Постоянно искал да го снабдява с дърва. Поспорили. След това му казал да кара след него. Б. карал пред него, отишъл на кръстовището и спрял в дясно, като му посочил да спре в ляво. Изкарал го на кръстовището, за да го глобят. Св. М. твърди, че тракторът му е много мощен, с двойно предаване, с тегло 3 тона, преминал технически преглед, а ремаркето е било натоварено само с 4 куб. м. дърва, поради което не би могло да помръдне, както обяснява Б.

Св. А. З. дава показания, че с колегата му Т. Т. отишли на кръстовището на III-206 и пътя за с. Каменар и на уширението на път III-206 заварили трактор с прикачено ремарке и служителите Д. и Б. От Б. св. З. разбрал, че тракторът е спрян на мястото, на което е намерен, поради което в съставените АУАН вписал като място на нарушенията – път III-206. В случая актовете били съставени по данни от свидетел – очевидец. Предоставил актовете първо на свидетелите, а след това – на водача. Разписали се без възражения.

Според св. Д., Б. му казал, че е спрял трактора на мястото, където го намерили, а именно на уширението, отбивката на Т-образното кръстовище между път ІІІ-206 и четвъртокласния общински път за с. Каменар. В същия смисъл е и сведението на ****** Т. Т. на л. 54.

Съдът преценява показанията на горните свидетели като логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Докато твърденията на жалбоподателя Б. са лишени от доказателствена основа, дори противоречат на собствените му обяснения, съдържащи се в Рапорт до Началника на РУ на МВР – Лозница рег. № 296 ЗМ-157/07.12.2017 г. /л. 113/. В него Б. е докладвал за отправена му закана от Д. М. и е описал срещата им на пътя за с. Каменар. В този рапорт жалбоподателят посочил, че е застигнал трактора на около 200 м от Т-образното кръстовище за с. Пороище и с. Студенец и казал на водача да продължи до разклона, където ще изчакат колеги, които ще извършат проверка. Тезата за трактора, който „помръднал“ назад по баира и това наложило да бъде преместен на равно и безопасно място, е развита в последващите обяснения на Б. – сведение рег. № 296р-8748/22.12.2017 г. /л. 98 – л. 102/, сведение рег. № 330р-3121/06.02.2018 г. /л. 42 – л. 44/ и обяснение рег. № 330р-4125/16.02.2018 г. /л. 15 – л. 17/. Видно от справка от Началника на РУ на МВР – Лозница УРИ 296р-269/11.01.2018 г. /л. 80/, при посещение на място установил, че обратният наклон от кръстовището между път III-206 и пътя за с. Каменар започва след 200 м, т.е. до кръстовището е имало равен участък от 200 м, на който би могло да бъде отбит трактора. Установил също така, че на път III-206 е поставен знак, указващ използването на винетка, който е ясно видим за водачите, движещи се по пътя от с. Каменар и е следвало да бъде забелязан от Б. и М. Във връзка с това по искане на жалбоподателя е разпитан св. Г. С. Х. от с. К., общ. Л., който твърди, че познава пътната обстановка около селото и от доста време, някъде от миналото лято, винетният знак до кръстовището на пътя Разград – Лозница го нямало.

Съдът отбелязва, че наличието или липсата на пътен знак за винетка принципно е ирелевантно за административнонаказателната отговорност по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Съгласно чл. 121а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци с пътен знак Д25 "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Този пътен знак само указва, че за движение по съответния път се изисква винетна такса. А задължението за заплащането й възниква пряко по силата на закона – чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. С оглед на това и представените по делото снимки на пътния участък в района на кръстовището със и без знак Д25 са неотносими.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Директора на ОД на МВР – Разград, който съгласно чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР е овластен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Заповедта е в установената писмена форма, издадена е в срока по чл. 195, ал. 1, пр. 2 ЗМВР – не по-късно от една година от извършване на нарушението и съдържа реквизитите, изискуеми от чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е спазил изискването по чл. 206, ал. 1, пр. 2 ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на служителя. Заповедта е връчена на държавния служител лично срещу подпис с отбелязване датата на връчване, с което са спазени условията по чл. 210, ал. 2 ЗМВР.

Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че в поканата за даване на обяснения от 15.02.2018 г. не бил посочен конкретния АУАН, във връзка с който Б. не е обяснил и е въвел в заблуждение ****** З. относно мястото на нарушението. Св. З. е съставил два акта за установяване на административни нарушения, като свидетел – очевидец на нарушенията и по двата акта е бил жалбоподателя Б., а мястото на нарушението и в двата АУАН е описано по един и същ начин. Жалбоподателят не е бил затруднен да разбере предмета на дисциплинарното производство и ефективно е упражнил правото си на защита, като е дал съответните подробни обяснения.  

Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение поради това, че резолюцията на наказващия орган върху обяснението на жалбоподателя от 16.02.2018 г. била: „Извършване на допълнителна проверка предвид изложените данни за възможност за прилагане на допълнителни доказателства по преписката, прецизиране на основанията, послужили за изводите и предложенията в проверката. Срок 12.03.2018 г.“, който срок не бил изтекъл към момента на издаване на заповедта за наказание. Видно от становище рег. № 330р-4323 от 20.02.2018 г. на ****** С. Т. /л. 6 – л. 14/, възраженията на жалбоподателя са били анализирани и е преценено, че не се налага събиране на допълнителни доказателства, а заключението за търсене на дисциплинарна отговорност е непроменено.

Оспорената заповед съответства на материалния закон. Доказани са възприетите от дисциплинарно наказващия орган фактически и правни съображения за издаването й. Установено е, че като свидетел-очевидец на административно нарушение жалбоподателят Б. е съобщил на актосъставителя З. място на нарушението, което е било различно от действителното. Мястото на нарушението, констатирано с АУАН № 534698 от 07.12.2017 г., не е било на път III-206 на кръстовището за с. Каменар в посока гр. Лозница, а на пътя от с. Каменар преди кръстовището с път ІІІ-206. Този факт е от особено съществено значение, тъй като път III-206 е част от републиканската пътна мрежа и за движение по него следва да се заплати винетна такса, докато такава не се изисква за движение по четвъртокласния общински път за с. Каменар. Като не е съобщил на актосъставителя всички факти, свързани с нарушението, жалбоподателят е нарушил нормата на т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискваща в отношенията с правонарушителите държавният служител да е безпристрастен и да взима под внимание всички обстоятелства по случая при констатиране на правонарушението. Всяко неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР се квалифицира като дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е предвидено  дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Дисциплинарно наказващият орган не е нарушил чл. 206, ал. 2 ЗМВР.  Взел е предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, включително кадровата справка на жалбоподателя, съдържаща данни за получените отличия и награди. В съответствие с това е определен минималният срок на наказанието – 6 месеца. Издателят на заповедта е посочил и последиците от нарушението, като в мотивната част е отразил съставянето на АУАН бл. № 534698. С това действие е била ангажирана административнонаказателната отговорност на св. Д. М., което несъмнено е последица от поведението на жалбоподателя. А дали тази отговорност ще бъде реализирана е въпрос, който подлежи на разрешаване в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Неоснователен е и доводът за неправилно приложение на материалния закон поради това, че разпоредбата на т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР урежда отношенията между държавния служител и правонарушителя, а не между държавните служители. В случая жалбоподателят е проявил пристрастност в отношенията именно със св. М. и неетичните му действия са обусловили съставянето на АУАН бл. № 534698 от 07.12.2017 г.

 Заповедта е съобразена и с целта на закона. С оспорения акт е удовлетворено изискването за получаване на наказание, което да е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение. Изпълнена е и превенцията по отношение на жалбоподателя, който да преосмисли поведението си и да не допуска недобросъвестност занапред.

По изложените съображения Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Т. Б. от гр. Л. против Заповед № 330з-472/27.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/