ОПРЕДЕЛЕНИЕ

95                                                01.08.2019г.                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на първи август юли през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова  административно дело № 191 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.60, ал.5 от АПК.

С разпореждане на началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 263-ФК/24.07.2019г.

Срещу   допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на заповедта е постъпила жалба от „Жива природа“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Разград. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Счита, че липсват важни държавни или обществени интереси, които да налагат допуснатото предварително изпълнение на  заповедта за прилагане на принудителната мярка.

Разградският административен съд, след преценка на доказателствата по административната преписка констатира следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка   № 263-ФК/24.07.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил по  отношение на „Жива природа“ ЕООД принудителна административна мярка- "запечатване на  търговски обект- био магазин", стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Налагането на мярката е  основано с извършено  административно нарушение на чл. 25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на  продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

В заповедта е посочено,  че при извършена на 23.07.2019г. проверка и контролна покупка на стойност 6,40 лева  не е издадена  фискална касова бележка. В представения протокол за извършена проверка липсват констатирани  други нарушения на фискалната дисциплина.  Разликата между касовата наличност  и въведените във фискалното устройство суми е 6,40.

 В заповедта е включено  и разпореждане, с което се допуска нейното предварително изпълнение. Като основания за  допускане на предварителното изпълнение на заповедта са посочени  всички  предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК: защитата на особено важен държавен интерес- спазването на фискалната дисциплина; опасност да се осуети изпълнението на акта, тъй като е възможно да бъде променена правната форма на стопанисващия  обекта, както и  обстоятелството, че от  закъснението при изпълнението на наложената ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда—отклонение от данъчното облагане на субекта. В заповедта е посочено, че е с цел отклонение от данъчно облагане е създадена организация за неотчитане на приходи.

Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:  Обжалването на разпореждането за предварително изпълнение на административен акт,  допуснато при постановяването на акта, е процесуално допустимо. Жалбата е депозирана от адресата на заповедта на 01.08.2019г. Тя е връчена на  представител на  търговеца на 31.07.2019г.- предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок е спазен.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт,  но само в предвидените в тази норма хипотези. В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.

В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на наличието на всички предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК- необходимост от защита на  особено важен държавен интерес, опасност за осуетяване на изпълнението на акта и  значителни или трудно поправими  вреди за бюджета-  необлагане на приходи с данъци, което би могло да настъпи при закъснялото  изпълнение на принудителната мярка.

Съобразно чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Ето защо  предпоставките по чл.60, ал.1 от  АПК следва да бъдат преценени с оглед на  нарушението, на което се основава  прилагането на принудителната мярка.

 Съдът намира, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка  в тази насока противоречи на закона и не е обоснована. Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо.

 Първата от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК е защитата на особено важни  държавни или обществени интереси. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси.  Но целта на  чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено важни интереси.  

Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото  предварително изпълнение не следва да засяга  права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. Сама по себе си приложената принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект за две  седмици, е тежка и упражнява значително въздействие върху  данъчнозадълженото лице.  В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното затваряне на обекта за срок от 14 дни ще се осъществи предварително или след  влизане в сила на заповедта, е без значение. В обекта има регистрирано фискално устройство. Няма данни,  че търговецът има и предходни нарушения на данъчното законодателство, за което има съставени и влезли в сила наказателни постановления.  От материалите по преписката се установява, че при проверката не е констатирано друго нарушение. Действително е  налице разлика  между фактическата касова наличност и отчета от паметта на фискалното устройство, но тя е в размера на неотчетената контролна покупка, направена от органа по приходите- 6,40 лева. Само въз основа на местоположението на  обекта и неговия вид-  био-магазин, находящ се в град Варна, административният орган е направил извод, че  търговецът, който стопанисва обекта, укрива значителна част от своите приходи.  По преписката обаче липсват каквито и да било доказателства в тази насока-   напр. дневни и годишни обороти  на търговски обекти от такъв вид и с идентично местоположение, извършвани други проверки в обекта, наблюдение  от страна на органите по приходите относно  посещаемостта на обекта и броят на клиентите. Направените констатации почиват на фактите, установени в рамките на извършената  от 14,30 до 15,30 проверка, при която са направени опис на паричните средства и е изведен КЛЕН от фискалното устройство. Поради това съдът приема, че  изводът на административния орган за укриване на значителна част от приходите, не е подкрепен от доказателства.

 Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.

В случая не е налице и  втората предпоставка- опасността да се осуети изпълнението на акта предвид възможността търговецът да промени правната си форма.   Това е така с оглед на правилото на чл.187 от ЗДДС сочи, че мярката се прилага за  обекта, в който е установено нарушението, включително  когато  към момента на запечатване  обектът се стопанисва от трето лице.

 Последната предпоставка- значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта, също не е налице. Незабавното запечатване на  магазина няма да обезпечи неощетяването на фиска. По-горе вече беше изтъкнато, че налагането на тази принудителна мярка  не цели събирането на данъчни задължения.

Ето защо настоящият състав намира, че предварително изпълнение на заповедта  не се налага, тъй като  не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и поради това обжалваното разпореждане в тази насока следва да бъде отменено.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 263-ФК/24.07.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

 Определението може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                                     СЪДИЯ:/п/